Докато умът на човека присътствува в него, той има известен имунитет, има нещо в него, което го пази. Този човек е обкръжен с една малка магнетическа ципа, която го пази от всякакво заболяване и простуда.

Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото. При това положение не съм се простудявал. Някога съм се простудявал, но лятно време. Един път, при най-голямата горещина, аз се простудих. При най-големия студ не съм се простудявал и съм дошъл до следното положение – докато съзнанието на човека е будно, докато то присътствува в него, никаква болест не е в състояние да влезе в човека. Обаче, ако стане най-малкото прекъсване, ако ти се поколебаеш, само за един момент, твоят ум, съзнанието ти не указва влияние върху организма ти и тогава и най-малката причина отвън може да наруши равновесието на твоя организъм. Докато умът на човека присътствува в него, той има известен имунитет, има нещо в него, което го пази. Този човек е обкръжен с една малка магнетическа ципа, която го пази от всякакво заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не може да влезе в него. Човек е запазен, филтър има той в себе си. Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество. Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат. Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване. Много бацили могат да минат през него, но той ще бъде запазен от тях, нито един бацил няма да остави отровата си в него. Човек не трябва да допуща никакви бацили да влязат в организма му. Те трябва да си седят вън.

Божественото дърво / Всякога услужвай,
ООК - София, 9.11.1932г.