Една мома иска да се ожени за един момък; гледа го красив, приличен човек; пита: „Може ли да ме храни?“ – „Получава 4–500 лева месечно.“ – „А, може. Какво е свършил?“ – „Еди-какво си.“ – „Хубаво.“ Ама тия неща не са още съществени: този мъж утре може да бъде уволнен и тия 4–500 лева доход да изчезнат; ако жената разбира, тя трябва да пита и да наблюдава сърцето и ума му, да бъде ясновидка, да влезе в неговата къща, да обиколи неговите стаи, неговата библиотека, книгите как са наредени, да види неговата готварница, неговата градина, да посети градината на неговата любов, на неговото милосърдие, на неговата справедливост, какви цветя е посадил; да обходи и да види как е наредено, и ако всичко е в изправност, може да каже: „Виж, оженвам се за този мъж“ – то е истинската женитба. Същото трябва да направи и мъжът. Мнозина искат да разменят положението си, разискват въпроса, кой да бъде мъж и кой да бъде жена, защо Бог е направил мъжа така, а жената инак. Какво лошо от това? Едно време и жените, и мъжете са раждали, но отсетне мъжът е изгубил способността да ражда и остана жената да върши това. Библията казва: „Авраам роди Исаака“, а не казва, че Сара е родила. Когато мъжът е раждал, светът е бил в отлично положение, а когато той престана да ражда, светът се развали. Мъжът трябва да роди – да бъде добър учител. Майката може да роди дете, тя може да вложи в душата му всички благородни качества, но ако учителят не умее да култивира тия благородни качества, нищо добро няма да излезе; значи иска се учителят да ражда.