Когато казваме, че човек трябва да живее възвишен, благороден, т.е. Божествен живот, имаме пред вид неговата глава.

Човек едновременно се проектира в три свята. Главата му спада към един свят, който не принадлежи на земята. Тя е устроена по съвсем други правила и закони от тия, които съществуват на земята. По никой начин човешката глава не може да се създаде при условията на земята. Ако се отреже главата на човека, невъзможно е вече да се създаде нова глава на земята. Някой казва: Защо да не снемем главата на еди-кого си? Най страшното престъпление е да се снеме главата на човека. Главата е създадена в Божествения свят още в далечното минало. За създаването й са работили разумни, гениални същества, каквито на земята не се срещат. При това, човешката глава е построена въз основа на ред математически и геометрически начала, каквито и най-способният математик на земята не може да направи. Тази геометрия, която се занимавала с устройството на човешката глава, се нарича Божествена геометрия. Тя борави със строго определени пропорции и форми, всяка от които представя строго определена величина, не само физическа, но още и сърдечна, и умствена. Например, ако вземете числото 37.5, което представя дължината на глава на човек със среден ръст, то означава нещо. За мнозина, които не разбират Божествената геометрия, това число не означава нищо, то е някаква необяснена величина. Обаче, за онзи, който превежда величините на Божествената геометрия в обикновени величини, тази мярка говори за човек със силно развита съвест, или чувство на справедливост. Такъв човек мъчно може да се подведе, да направи някакво престъпление. Числото 37.5 е отсечка от крива линия, отсечка от кръга. Ако същата отсечка е 39 см., тя говори за твърд човек, който при никакви условия на живота не отстъпва. Твърдостта е силно развита в българина, за когото се казва, че за своите интереси той пред нищо не отстъпва. Всичко наоколо му може да пострада, но пред своите интереси той не е готов за нищо да отстъпи. При сегашните условия на живота, човешката глава наместо да расте, да се увеличава, тя се намалява. Мозъкът на съвременния човек е станал по-гъст, фибрите му са по-гъсто набръчкани, вследствие на което не е тъй пластичен, не може правилно да възприема и предава идеите. И действително, човешкият мозък расте повече в основата си, отколкото по периферията си. Той става по-твърд към центъра си. Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее възвишен, благороден, т.е. Божествен живот, имаме пред вид неговата глава.

Славата человеческа,
НБ - София, 1.4.1928г.