Физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният е среда, в която Божественият живот се проявява и реализира.

Съвременното човечество се нуждае от ново възпитание, нова наука, нова философия, които да съединят духовния живот с физическия. Физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният е среда, в която Божественият живот се проявява и реализира. Без духовния живот физическият не може да даде на човека нищо вечно и неизмънно. Духовният живот осмисля физическия. Без духовния живот физическият огрубява човека. Възвишеното, красивото, чистото у човека, това е духовното начало в него. То представя истинския човек. За да не губи духовното в себе си, човек трябва да се пази от физическото, от животинското, което го прави груб, втвърдява мускулите му, и той губи всякаква пъргавина и подвижност в себе си. Огрубее ли, човек губи красотата си, губи своята пластичност. Щом стане груб, той е изложен на смърт. Животинското, физическото начало у човека се отличава от духовното по това, че първото е смъртно, а второто – безсмъртно. Сегашният човек трябва да работи усилено върху себе си за създаване на ново тяло, на нов тип. Новият човек живее в областта на безсмъртието. По това, именно, се отличава новият човек от стария.

Стотникът,
НБ, ООК, СБ, РБ - София, 8.9.1929г.