Да обичаш някого, значи да влезеш в него, да му дадеш нещо и да се зарадваш, че си дал. Това подразбира млад човек.

Питам: Защо съвременният човек остарява лесно? Защото той мисли, че много знае. Днес знае много, но утре се намери пред някаква мъчнотия и се обезсърчи. Ден след ден той се обезсърчава, докато най-после се отчае, отпусне ръце и замине за онзи свят. Дойде след това свещеникът с кадилницата и започва да чете: “Упокой, Господи, душу рабу Твоему!” Господ не може да го упокои. Той трябва да знае какви и колко познания има, да не се самозаблуждава. Човек трябва да прави опити със себе си, да знае, какво може и колко може. Станеш сутрин, виждаш лицето си набръчкано, остаряло, направи си няколко паси и се погледни после в огледалото, да видиш, какво си направил. Казвате: “Ще остареем, няма какво да се прави.” Думата “старост” подразбира мъдрост. Кажете ли, че остарявате, разбирайте, че ставате мъдри. Говорите ли за младост, за младостта си, разбирайте, че трябва да обичате, да любите. Любовта е присъща на децата. Старият, мъдрият човек знае много неща, разбира, а детето обича. То не се срамува от любовта. Детето ще отиде при дядо си, ще го прегърне и целуне. Любовта дава, а не взима. Затова децата са гъвкави, пъргави. Да обичаш някого, значи да влезеш в него, да му дадеш нещо и да се зарадваш, че си дал. Това подразбира млад човек.

Пътят на желанията,
ООК - София, 26.5.1926г.