Всеки човек, който престава да плаче, е слаб човек, защото престава и да чувства. Каквото е дъждът за почвата, за земята, такова са сълзите, плачът за душата.

Когато някой плаче, нека плаче от сърце. Някой мъж плаче, но като го виждат другите, казват: “Този мъж плаче, като някоя баба.” Значи има нещо в този плач, което не се харесва на хората. И най-великите хора в света плачат, но и най-страхливите хора в света плачат. Силни хора в света са тия, които дишат; слаби са тия, които престават да дишат. Всеки човек, който престава да плаче, е слаб човек, защото престава и да чувства. Каквото е дъждът за почвата, за земята, такова са сълзите, плачът за душата. Ако един велик музикант, поет или художник иска да роди някоя велика идея, а не може да я ороси със своите сълзи, той не може да роди нищо. И Христос, и всички велики хора са плакали. Когато Христос беше на кръста, Той не можа да плаче, но когато влезе в Ерусалим, възседнал осел, Той заплака. Благодарение на тези сълзи се крепи цялото човечество днес. Благодарение на тези сълзи се крепи и цялото християнство. Казвате: “Защо плака Христос?” Със сълзите си Христос казваше: “Да живее цялото човечество, да живеят всички души, които идат след Мене да приемат моето учение и да служат на Бога в Любов, в Мъдрост и в Истина!” Плачеше Христос, за да отвори свещения път към Бога за всички мъже и жени, за всички роби и свободни. Христос е казал: “Скръбна е душата ми до смърт.” Питат някои: “Може ли Христос да скърби?” - Може. Казва се в Писанието: “Не огорчавайте Духа!” Значи, и Духът може да се огорчава. С други думи казано: всеки, който скъса връзката си с Бога, става посмешище на целия свят. Затова, човек не трябва да къса връзката си с Бога. Който не скъса тази връзка, животът му всеки ден, от сутрин до вечер, ще бъде щастлив, всички хора ще се стичат около него, и на всякъде ще бъде добре приет.

Тази притча,
НБ - София, 26.12.1926г.