Някои казват: „Кога ще се оправи светът?“ Когато човекът стане човек в пълния смисъл на думата. Аз бих нарекъл човек само онзи, който, когато наближи да заминава за онзи свят, събере всички свои приятели – десет, двадесет, сто, двеста, петстотин души, и всички заедно с него тръгнат на банкет и той им каже: „Приятели, аз си заминавам, оставам всичкото си богатство на вас, разполагайте с него, както искате.“ И започва след това този човек да се топи като сняг, като лед и като се стопи, махне им с ръката и си заминава: „Сбогом, приятели?“ Питам тогава, какви надгробни речи ще държите на такъв човек? Сега пък ще ви дам идеята, как ще се раждат хората за в бъдеще. От незнайно място се получава едно писмо, че еди-къде си на кое място ще се роди дете. Майката и бащата ще извикат своите приятели – около сто, двеста, триста, петстотин души, ще отидат на това определено място, ще им дадат банкет и в това време ще почне да се явява една малка светлинка, която постепенно ще почне да се групира, да се увеличава и да взима форма на дете. Тогава родителите ще си го вземат, ще го завият и ще си го занесат у дома. С това работата се свършва. Ще кажете сега: „Не е ли престъпление тъй от небето да се донасят деца?“ А сега мъжът гледа, гледа своето дете, мълчи си, никому нищо не казва, но минава в него мисълта, дали това дете е мое, или не е. Питам, какъв баща е този, който пита дали това дете е от мене, или от някого другиго? А като дойде детето по новия начин, всички ще се радват.
Аз бих нарекъл човек само онзи, който, когато наближи да заминава за онзи свят, събере всички свои приятели – десет, двадесет, сто, двеста, петстотин души, и всички заедно с него тръгнат на банкет и той им каже: „Приятели, аз си заминавам, оставам всичкото си богатство на вас, разполагайте с него, както искате.“ И започва след това този човек да се топи като сняг, като лед и като се стопи, махне им с ръката и си заминава: „Сбогом, приятели?“
