Всеки, който иска да се учи трябва да умре. Така е било в старите школи, така е и днес. В древните времена когато някой отивал на училище да се учи, той трябвало да се откаже от много свои стари навици; той трябвало да се откаже от знанието, което придобил от своите майка и баща, дядо и баба, за да може съвършено да се преобрази. Мислите ли, че като влезете във Великата Школа, не трябва да умрете? - За всичко старо, което спъва вашето развитие, трябва да умрете. Мислите ли, че житното зърно, като влезе в земята, не трябва да умре? - То трябва да умре за да се роди в него новия живот. Според този закон, ако посаждате едно житно зърно десет пъти в земята, то ще има различни опитности, ще придобие различни качества. Същото нещо се отнася и до хората: всеки ден те придобиват нови опитности, нови качества, но понеже съзнанието им още не е в състояние да схване и разбере тия малки придобивки, те гледат на другите хора, виждат тяхното положение и казват: “Еди-кой си човек е станал богат; еди-кой си човек е станал учен.” Казвам: Ако аз констатирам, че даден човек е разбогатял, че друг човек е станал учен, това трябва да бъде за мене стимул, да зная, че и аз мога да постигна това. Туй показва, че тия хора са впрегнали на работа всички свои сили, всички свои възможности и затова имат резултат. Под богатство разбирам това, което внася живот в човека, а не смърт. Да придобиеш знание разбирам да придобиеш живот, а не смърт.