Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля. Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви.

Всяка част може да бъде толкова голяма, колкото цялото, но никога не може да бъде по-голяма от цялото. А цялото всякога може да бъде по-голямо от своята част. Това е първото правило. И законът е такъв. И частта никога не може да бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може да бъде по-голямо от своите части. И другият закон е верен по отношение на частите. Всяко голямо цяло може да бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част. Цялото не може да стане по-малко от своята част. Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света. От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част. Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога. Той всякога знае повече от нас. Но и Бог не може да знае по-малко от нас. Той слиза до нас, но Бог не може да знае по-малко от нас. И по-долу от нас не може да слезе. Или, казано на друг език, Божественото у тебе не може да бъде по невежа от самия тебе. Ще ви запитам тогава кое е Божественото у човека? Божественото у човека е неговият ум в даден случай. Неговият дух е. Ще кажете, човекът - това е неговият ум. А можем да кажем - в ума има две неща: има воля, има и разбиране. Умът е създаден от две неща. Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум? Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен. Правият ум включва в себе си и правите чувства. А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята. Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята. Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля. Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви. Сега ние говорим за човешката воля. Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви. Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви. Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля", тогава вие отричате вашия ум, вашия дух. Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш да проявиш своя ум. Не искаш да проявиш волята си. Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа." Не казвайте така. Може да кажеш: „Не разбирам ума си." Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране. А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си. Защото всяка мисъл върви по известен ред.

Хармоничен избор / Първата задача,
МОК - София, 11.4.1930г.