Доволството е мярка за Божественото. Ако отидеш на един извор и не се задоволиш, иди на друг, по-широк.

Каква е разликата между Божественото и човешкото? – Хиляда души черпят вода от един и същ източник – великият извор на живота. Отивате при първия от тях, да пиете вода. Той ви завежда при една чешма, която едва тече. Водата от нея се точи като конец. Отивате при втория, при третия – водата тече малко по-силно, струята е малко по-голяма. Отивате най-сетне при последния. Той ви завежда при извора на живота, откъдето водата се изтича от самата глава – широко, изобилно. Там водата не тече, но блика. Водата при хилядата души е все от Божествения извор, но користолюбивите човешки сърца я прекарват през тесни отверстия. Те не дават възможност на Божественото в тях да се прояви в своята пълнота. Те ограничават Божественото в себе си и дават простор на човешкото. Следователно, когато искате да пиете вода, не се спирайте при първата чешма, от която, вместо да задоволите жаждата си, вие повече ще я усилите, но спрете се при последния извор – изворът на Божествената Любов, и пийте от нея. Тя задоволява всички хора едновременно. Доволството е мярка за Божественото. Ако отидеш на един извор и не се задоволиш, иди на друг, по-широк. Ако и от него не се задоволиш, иди на трети, още по-широк. Постоянно върви от един извор на друг, докато се напълно задоволиш. Ето защо, човек трябва да се разширява, докато се задоволи. Щом се задоволи, по-далеч да не отива. Отиде ли по-далеч, той всичко ще изгуби.

Ограничаване и освобождаване,
ООК - София, 29.8.1928г.