Нека хората не се заблуждават в себе си; не са те, които ще създадат света и формите в него. Правилните форми са вече създадени. На хората не остава друго, освен да копират създадените вече форми.

Някой казва: Аз съм свободен човек, мога да правя каквото искам. Не, ти си затворен в една малка черупка, в твоя мозък, и мислиш, че си свободен, че много знаеш. Ти знаеш толкова, колкото разработени способности имаш в този един и половина килограма вещество, поставено в твоята малка глава. Ти си правиш илюзии, че всичко можеш, че си в положението на някакъв цар, който знае само да заповядва. С един и половина килограма мозък човек се мисли за много учен; той мисли, че може да оправи света, да тури ред и порядък, да постави нови закони как трябва хората да се женят, как трябва децата да се възпитават, какви църкви трябва да съществуват, какви здания да се правят и т.н. Въпреки това ние виждаме, че от памтивека всичко, което човек е създал, съградил, все се разрушава. Защо? – Защото в човешките творения няма вътрешна архитектура, няма вътрешен устой. Достатъчно е един ангел да мине покрай някое човешко здание и да го засегне слабо с крака си, за да стане моментално то на прах и пепел. Нека хората не се заблуждават в себе си; не са те, които ще създадат света и формите в него. Правилните форми са вече създадени. На хората не остава друго, освен да копират създадените вече форми. Те трябва да отидат в Духовния свят, там да изучат строежа на тия форми, оттам да възприемат новата култура, та като се върнат на земята, да приложат онова, което са научили.

Право разбиране,
ООК - София, 5.1.1927г.