Всички мисли, които се поставят в хамбари, са определени за продан.

Кой има най-много бъчви? – Кръчмарят. Той има мази, пълни с бъчви, в които има и старо, и ново вино. Още кой има много бъчви? – Търговецът на дървено масло и на други растителни масла, които продава на хората. Най-после идваме до онези хора, които нямат бъчви, но наливат гореща вода в термосите си, когато отиват на екскурзии по планините. Следователно най-много и най-големи бъчви има кръчмарят. Питам: нашите мисли и желания в големи или в малки бъчви трябва да се затварят? Който има някоя голяма мисъл, или някое голямо желание, затворено в голяма бъчва, той се намира в кръчма. Тази голяма мисъл, затворена в голяма бъчва, след време ще експлодира, ще пръсне бъчвата и ще излезе навън. Такава мисъл може да се уподоби на ново вино, което още не е ферментирало. Както младото вино, затворено в бъчва, може да пръсне бъчвата и да се излее навън, така и голямата мисъл, като влезе в човека, предизвиква същата експлозия. Ние казваме тогава, че този човек е пиян. Обаче всяка възвишена, всяка красива мисъл е малка, като семенце, или като житно зърно. Тя не се нуждае от големи бъчви. За нея е достатъчна най-малката черупчица. Попадне ли в почва, благоприятна за развитието ѝ, тя изниква и започва да расте, да се развива. Такива мисли не се нуждаят нито от бъчви, нито от хамбари. Сложат ли ги в хамбари, тяхното предназначение е друго. Ще кажете: тези мисли могат да се поставят в хамбарите, да се запазят. Не, всички мисли, които се поставят в хамбари, са определени за продан. Ние уподобяваме възвишените мисли с житното зърно, защото в него природата крие своите велики тайни.

Денят на доброто,
НБ, ООК, СБ - 7-те езера, 14.7.1931г.