Всеки човек се нуждае от път, от придобиване на истината и от осмисляне на живота. Който осмисли живота си, той ще разполага с мощ, със сила за постигане на своите желания.

Христос определя истинския живот с думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Значи, всеки човек се нуждае от път, от придобиване на истината и от осмисляне на живота. Който осмисли живота си, той ще разполага с мощ, със сила за постигане на своите желания. Христос казва: „Който не влиза през вратата в кошарата на овцете, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник”. Следователно, има една врата в живота, през която човек трябва да влиза. Тази врата е известна в окултизма под названието врата на любовта. Тя е първата врага, през която животът влиза. Когато Христос казва „Аз съм Пътят”, Той подразбира онзи път, който се открива за овцете и носи благоприятни условия за тяхното развитие. Вратата е началото на този път. Който мине през тази врата, той ще се отзове на царския път, пълен с велики подвизи. Човек ще влезе и излезе от тази врата. Щом влезе и излезе от една и съща врата, той върви вече по Божествения път. Ако човек влезе през вратата на любовта, а не излезе, те. е. не се върне през нея, той е тръгнал по човешкия път. През която врата влезеш, през нея трябва да излезеш. Иначе, ти си осъден на страдания, на нещастия, които неизбежно водят в пътя на злото, в пътя на паразитизма. Всички хора днес страдат от този паразитизъм. Няма по-страшно нещо от паразитизма. Той си е пробил път навсякъде в живота; в семействата, в религиозния, в политическия живот на хората. Всички хора пъшкат под неговото иго. Дето се обърнете, навсякъде паразитство, което се прикрива под булото на лъжата. Първото нещо: човек трябва да се освободи от този паразитизъм. Той не е външен процес, но вътрешен, в самия човек. Той намира почва в мислите и чувствата на човека. Много мисли в човека изчезват, много негови чувства се покварят все за сметка на този паразитизъм. Като не знае гибелното влияние на този паразитизъм, човек сам разрушава живота си. Той обръща внимание повече на живота на другите хора, тях критикува, осъжда, вследствие на което руши своя живот.

Мнозина казваха,
НБ - София, 4.9.1927г.