Всяка мъчнотия се разрешава с плащане. Ще мислиш, ще търсиш начин за разрешаването й и, в края на краищата, ще платиш.

Не може да влезеш в духовния свят без страдания. Който мисли, че без страдания ще влезе в духовния свят, той е на крив път. Само с молитва и с говорене, работите не се нареждат. Ако мислите, че само с молитви може, вие ще изпаднете в играта, която едно семейство устроило на селянина – маслопродавач. Той занесъл на това семейство няколко килограма чисто краве масло и вместо да му платят, дали му едно писмо, в което имало 30 лв. и му казали: Ето пари до Княжево. Вземи трамвая и занеси писмото на свещеника, той ще ти плати и ще поръча да донесеш и на него масло. Селянинът повярвал. Взел писмото и го занесъл на свещеника. Последният отворил плика и започнал да чете: Този селянин е малко побъркан. Има нужда от молитва. Парите в писмото са за тебе. Свещеникът отворил молитвеника си и започнал да чете на селянина. Прочел една, две, три молитви, а селянинът си мисли: Какво прави този свещеник? Най-после казал: Дядо попе, тази работа не става с молитви, пари трябват за маслото. Сега вие се смеете, но мнозина изпадат в положението на свещеника. Като се натъкнете на една мъчнотия, започвате да се молите. С молитви мъчнотията не се разрешава. Ще се молиш, ще мислиш, ще работиш, докато разрешиш мъчнотията. Беден си. Как ще се справиш с бедността? – Ще се моля. – Не, ще се молиш и ще работиш. Казано е: „Лозето не ще молитва, а мотика”. Ето, свещеникът чете молитва на селянина, но той му казва: Дядо попе, маслото трябва да се плати. Молитвата не разрешава въпроса. Свещеникът трябваше да разпита селянина, защо е дошъл при него и, като разбере, че му дължат пари за десет килограма масло, да плати. Втори път да знае, че хората могат да го мамят. Всяка мъчнотия се разрешава с плащане. Ще мислиш, ще търсиш начин за разрешаването й и, в края на краищата, ще платиш.

Изпити на ученика,
ООК - София, 7.12.1932г.