Щом се разколебае в Бога, човек има възможност да се разколебае в своите ближни, в своите приятели, а най-после и в себе си.

У религиозните хора срещаме друго заблуждение. Те вярват в някакъв Господ, кланят Му се, молят се, но щом ги сполети нещастие, мнозина от тях се разколебават и казват:"Защо дойдоха тези нещастия до главата ни? Защо ни сполетяха тия страдания? Нали Бог е всесилен, всемогъщ, не можа ли да ни предпази от тях?" – Тази е слабостта на религиозните хора. Щом се разколебае в Бога, човек има възможност да се разколебае в своите ближни, в своите приятели, а най-после и в себе си. И наистина, в кого ще вярва човек, ако се разколебае в Бога, в ближния си и в себе си? Докато човек живее в света на промените, в преходния свят, не може да му се вярва. Как ще вярвате на човек, който мисли, че се е родил, за да умре? Как ще вярвате на човек, който представя тънко въже, с което не можете да извадите нито една кофа вода от кладенеца? Ако се опитате с това въже да извадите вода от кладенеца, то непременно ще се скъса. Колкото да настоява този човек да му вярвате, колкото да ви убеждава, вие не можете да му вярвате. На какво основание ще му вярвате, щом въжето се къса? Това не е никаква наука. Ако разчитате на това въже да извадите вода от кладенеца и да полеете с нея цветята и зеленчуците в градината си, вашата работа е свършена. Всички цветя, всички зеленчуци ще протестират и ще искат водица да се освежат, да се нахранят. Ама въжето настоявало да му се вярва. То обещавало, че един ден ще стане силно, здраво, ще издържа големи тежести. Възможно е, но днес това въже е слабо и не може да се разчита на него. Днес положението на съвременния човек е подобно на положението на тънкото въже. Че ще стане някога дебело, здраво въже, това е въпрос на времето.

Великото и красивото,
ООК - София, 25.8.1927г.