Великото, красивото в живота е човешкото съзнание, което съвременните хора наричат човещина. Човещината е онова благородно чувство, което свързва хората в едно цяло, като им посочва общ идеал, към който всички, съзнателно или несъзнателно, се стремят. Въпреки всички разногласия, които повидимому изпъкват, в живота съществува вътрешно единство, което никога не се нарушава. Хиляди и милиони листа на дърветата могат да окапят, но дърветата ще продължават своето развитие и клонищата – своето разклоняване. Това показва, че в природата съществува постоянен вътрешен растеж. Този вътрешен растеж, този процес се забелязва и в растителното, и в животинското, и в човешкото царство. Въз основа на този процес ние говорим за развитие на обществото, за религия, за наука, за цивилизация, за култура и т.н. Вън от всички противоречия, вън от всички теории, които човешкият ум може да създаде, в духа на човека съществува едно вътрешно единство. Дали човек приема някакъв смисъл на живота, или не, това остава на втори план. Това не пречи на изявлението на великите закони, с които работи живата разумна природа. С други думи казано: бащата няма да прекъсне своята работа заради плача на детето. Той е чиновник, ще отиде на работа, а детето ще остави на майката, тя да го утешава. От доброто изпълнение на неговата служба зависи препитанието на това дете. Ако детето настоява бащата да остане вкъщи, това говори, че то не разбира условията на живота.
Вън от всички противоречия, вън от всички теории, които човешкият ум може да създаде, в духа на човека съществува едно вътрешно единство. Дали човек приема някакъв смисъл на живота, или не, това остава на втори план.
Етикети:
Благородство,
Идеал,
Израстване,
Колективното съзнание,
Красотата,
Общество,
Природа,
Противоречия,
Религия,
Стремеж,
Съзнание,
Целокупен живот,
Човещина