Всяко дърво е предметно учение. То живее по-добре от хората и се съобразява с волята Божия. В дадения случай, то живее по-добре от много хора.

Дето и да срещна Божественото, всякога се радвам. Често наблюдавам паяка, който тъче майсторски своята паяжина. Никога не съм се спирал толкова върху хората, колкото върху паяка. Какво голямо изкуство има той! Спре се, мисли, как и къде да започне паяжината – мисъл има той. Погледне нагоре, и пак разсъждава. Казвам: Майстор е този паяк! Много хора, с всичката си философия и знание, в даден случай, не могат да работят като паяка. Аз се поучавам от него. Като го наблюдавам, благодаря му и си тръгна по пътя. След това отивам при някое дърво, спирам се, интересувам се от него. Аз изучавам растенията при специални условия, когато енергично проявяват живота си. Има известен период от времето – специален ден, месец или година, когато растенията са толкова живи, като хората. Като се спреш пред едно такова растение, в него се забелязва особено подвижване на листата. Наблюдавам, как работят жизнените сокове в дървото. Има един вътрешен начин за изследване живота на растението. Това живо дърво се отличава с особена разумност. Това, което в дадения момент то прави, човек мъчно може да го направи. Някой ще каже, че в миналото е правил това. – Възможно е едно време да си го правил, но не сега. Като го гледам днес, аз се питам: Имам ли търпението на това дърво? Мога ли да се справя с всичките мъчнотии, както то се справя? Тъй щото, всяко дърво е предметно учение. То живее по-добре от хората и се съобразява с волята Божия. В дадения случай, то живее по-добре от много хора. Не че тези хора са грешници, но има малки неща, които те са пропуснали. Малките работи трябва да занимават вашия ум. Очистете ума си от всичкия духовен прах. В очите на хората, по лицата, по краката им – навсякъде аз виждам този прах. Той трябва да се премахне, защото от него се раждат най-големите нещастия в живота.

Разрешаване на мъчнотиите,
УС - София, 6.11.1932г.