Като прави наблюдения, човек трябва да бъде буден, вярно да следи процесите, които стават. Някои хора се произнасят за явленията чрез наблюдения, а други – чрез интуиция. Наблюдението се отнася до настоящия момент, а интуицията – до миналия и до бъдещия. Човек наблюдава само това, което става в даден момент; интуицията се произнася за явления, които ще станат в бъдеще. (...) При наблюдението взима участие обективният ум, затова нещата могат да бъдат верни, или неверни. При интуицията, обаче, всички неща са верни. Там нещата не се изследват научно, но знаеш, че, както ги чувстваш, така стават. Интуицията е Божествено чувство, което всеки човек има, но не у всички хора е еднакво развито. Дайте място на интуицията в себе си да расте и да се развива. В бъдеще, новите хора ще имат силно развита интуиция. Тя показва на хората, как да постъпват. Интуицията иде в помощ на човека, да го предпази от ненужните страдания и нещастия. Давид казва: „В грях ме зачена майка ми“. Това е човешка работа. Щом има зачеване в грях, има зачеване и без грях. При последното зачеване интуицията действа.
Дайте място на интуицията в себе си да расте и да се развива.
Етикети:
Божественото,
Бъдещето,
Израстване,
Интуиция,
Минало,
Наблюдателност,
Настояще,
Нещастие,
Обективен ум,
Страдания,
Чувства