Смъртта не е нищо друго, освен отказване на човека да върши волята Божия, с което изгубва добрите условия за живот.

Съвременните хора не вярват в друг живот, освен в този на земята, и казват: Човек се ражда, живее и умира. Защо трябва да се роди и да умре, те не знаят. Животът изразява волята Божия. Бог иска човек да живее, да учи, а той казва: Защо съм се родил, не зная; аз искам да умра! Следователно, раждането показва добрата воля Божия, и затова ние искаме да живеем. Смъртта показва нашата зла воля, нежеланието ни да изпълним волята Божия. Когато човек умира, причината затова е той сам. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен отказване на човека да върши волята Божия, с което изгубва добрите условия за живот. Според мене, самият акт на смъртта още не е смърт; обаче, когато човек изгуби добрите условия на живота, да мисли и да работи, той умира. Такъв човек изгубва смисъла на живота и се поставя в ограничителни условия. Смърт, която освобождава човека от ограничителните условия и му дава възможност другаде да работи, не е смърт. Това е посещение от ангела на свободата, който иде да пререже връзките, веригите на смъртта, да постави човека в условия, при които душата му може да се прояви.

Зарадваха се учениците,
НБ - София, 18.9.1927г.