Трябва да вадим хората от дълбоката пропаст, а не да ги ритаме и да падат още по-долу.

Всеки ден ние си влияем с нашите мисли и с мислите на нашите приятели, които ни шокират. Искаме да оправим хората, а приличаме на онзи градинар, който, за да си оправи дървото, реже корените вместо клоните. Трябва да имаме доверие един към друг. Ние се заразяваме с недоверието и се покоряваме. Преди години живях във Варна в едно семейство, чийто син бе много непослушен. Впоследствие и отношенията на бащата към сина бяха лоши: биеше го, хокаше го и го упрекваше. Обаче той го правеше с такъв тон, щото дано синът се амбицира и да докаже на своя баща, че ще стане човек. Синът, от своя страна, не се поправяше и не искаше да разбере желанието на своя баща, така работата стигна дотам, че един ден бащата връзва сина за краката и го спуща в кладенеца. Намесих се тогава и поисках да взема сина под своя грижа. И в разстояние на две седмици, като му казах "две-три думи", той се поправи и стана един добър син. Една добра дума, казана на времето си, произвежда своя ефект. Трябва да вадим хората от дълбоката пропаст, а не да ги ритаме и да падат още по-долу.

Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли,
ИБ - Бургас, 15.1.1915г.