Лесно е да съдите човека. Така постъпва съдията, така постъпва и главатарят на разбойниците. Първият изслушва обвиняемия и го осъжда на основание на еди-кой си член от закона за съдопроизводството, като произнася резолюция, че го осъжда на 20-годишен строг тъмничен затвор. Вторият – главатарят на разбойниците, хваща някой богат човек в гората и, въз основа на еди-кой си член от закона за разбойниците, го осъжда да плати 20 хиляди лева глоба. Казвате: „Има ли право съдията да съди хората?” Има ли право главатарят на разбойниците да съди хората? Ако той е власт, поставена от Бога, има право да съди. Ако не е поставен от Бога, той няма никакво право да съди хората. Това разбираме ние под думите, че Бог е допуснал някои неща да станат, а някои не е допуснал да станат. Следователно, двата вида съдии – съдията при правораздаването и съдията разбойник представят двете съзнания: човешкото и Божественото. Щом съзнае това, човек ще бъде съдия сам на себе си. Дойде ли въпрос за известно престъпление, човек сам ще се осъди, сам ще си наложи строг затвор. Дойде ли въпрос до известно парично задължение, човек сам ще си наложи глоба, ще плати дълга си, без да чака да го обират. Когато Божественото съзнание се пробуди, т. е. когато Висшият съдия дойде у човека, той всичко ще оправи. Той ще възпита и разбойниците, и крадците, и апашите. Това са лошите, мрачните разположения у човека, които идат да го ограбят и да го погубят.
Когато Божественото съзнание се пробуди, т. е. когато Висшият съдия дойде у човека, той всичко ще оправи. Той ще възпита и разбойниците, и крадците, и апашите. Това са лошите, мрачните разположения у човека, които идат да го ограбят и да го погубят
Етикети:
Бог,
Власт,
Възпитание,
Добро,
Лоша мисъл,
Неразположение,
Самосъзнание,
Свръхсъзнание,
Съдене,
Съзнание