Аз забелязвам тази опасност – да преживяват минали вярвания, свои минали състояния – у мнозина хора от новите течения, както на запад, така и на изток.

Някой път вие смесвате вашите физически мисли и чувства с духовните, защото и физическите имат духовен колорит. Често изпадате в заблуждение, не можете да разграничите физическите прояви от духовните и по тези причини страдате. Но всички желаете хубавото, красивото в живота. Кой няма това желание? И у животните има понятие за красотата, и те обичат хубавото, но като нямат възможност за по-висш живот, те съсредоточават всичкото си внимание само към тялото. И котките, и птичките, и пеперудите обичат да се оглеждат, да гладят козината си, да пазят крилцата си, перцата си. Това съзнание се среща във всички животни. Те се стремят да имат красиво тяло, но нямат стремеж да имат красиво лице. Съзнанието им не е достигнало до там. Човекът пък се стреми да има красиво лице. Красивото лице е израз на един богат вътрешен живот. Тялото на човека също така трябва да бъде стройно, красиво, понеже е израз на една Божествена идея, която е работила с векове и още продължава да работи. Но засега човешкото тяло не представлява още завършен образ на Божественото. Днес човекът се е изродил, прилича на една стара баба, която някога, преди сто години, е била млада, хубава мома, но сега нищо не е останало от нейната красота, сгърбила се е тази баба. Къде е отишла нейната красота? Мозъкът ѝ е атрофирал, носът ѝ се е изкривил, костите ѝ са се разкривили, мускулите отслабнали, всичко се е изменило в тази стара баба, дори мислите ѝ са се изменили. Като не може да върви вече напред в живота, тя се спира и започва да прекарва през ума си миналия си живот. По цели дни се върти само около едни и същи мисли: като била млада, какви срещи имала, колко момци любила, колко угощения давала – припомня си всичко това с най-големи подробности. Тя преглежда живота си от единия край до другия, като на кинематограф. За нея това е хубаво, защото другояче животът ѝ ще бъде скучен. Но за един човек, който иска да се развива, това не е полезно. И днес всички религиозни хора се натъкват именно на този атавизъм. Аз забелязвам тази опасност – да преживяват минали вярвания, свои минали състояния – у мнозина хора от новите течения, както на запад, така и на изток. Някой път, например, се заражда у вас едно изопачено желание и вие почвате да вярвате в постигането на това желание, за което по-напред нито сте си помисляли, нито сте вярвали. Тези вярвания аз уподобявам на следното. У българите има един обичай, след като са работили дълго време и са се изморили, като се върнат вечерно време вкъщи, пийнат си една чашка гроздова ракия и мислят, че ще получат от нея нови сили. Тази вяра в ракийката не е тяхна. Тя е останала от дядо им, от баба им, от ред поколения, които са мислили, че гроздовата предава сили. В ракията, обаче, няма никаква сила. Аз нямам нищо против гроздовата, но трябва да знаете, че в нея не се крие никаква сила. Щом вие мислите, че силата идва от гроздовата, какво ще правите, ако пътувате през някоя пустиня? Там ще разберете къде се крие силата.

Светлият път на Знанието,
СБ - София, 22.8.1926г.