Божественото съзнание е онази вътрешна мярка, онзи вътрешен професор, който довежда човека до положителни, до абсолютни знания.

Разумният човек цени всички усилия на хората, радва им се и ги поощрява. Приятно е да гледаш усилията, стремежите на астрономите, на математиците да проникват в тайните на природата. Детето със своя буквар и астрономът със своите изчисления са еднакво ценни. Те се различават по степента на съзнанието си; обаче и двамата правят усилия. Детето се връща от училище, разправя с интерес за буквите А и Б, които учителят им разкрил. Астрономът се изправя пред телескопа си и ти посочва най-отдалечените слънца и звезди, като обяснява за разстоянието им от земята, за тяхната големина, състав и т. н. По отношение на онази висша наука, астрономите са деца от първо отделение. И за тях има още неоткрити букви, както за малките деца от първо отделение. Те още не са определили точно разстоянието от земята до слънцето. Те правят ред предположения и догадки в изчисленията си, но не са дошли още до абсолютни заключения. На окултния ученик обаче не се позволява да се основава на догадки и предположения. Каквото знае, той трябва да го знае абсолютно, без никакви изключения. За да дойде до абсолютните изчисления, ученикът трябва да се домогне до вътрешния метод на работа. Чрез този метод могат да измерват с абсолютна точност разстоянието на всички небесни тела от земята и големината им, пак в сравнение със земята. Божественото съзнание е онази вътрешна мярка, онзи вътрешен професор, който довежда човека до положителни, до абсолютни знания.

Живата наука,
ООК - София, 14.3.1928г.