Ако опитвате доброто в духовния свят и го сравните с това на земята, ще намерите, че в доброто на земята почти няма никакъв прогрес. На земята има по-голям прогрес в негативното, отколкото в положителното.

Интересно е, че когато дойде в света един от великите хора, Той не посети някой богат човек, някой цар или патриарх, но кой знае по какви съображения, Той отиде да се разправя с един болен, който е боледувал трийсет и осем години - да Му показва своите съдрани гащи, своите нещастия. Христос го запита: „Какво те е довело в това училище, защо седиш тук?" Болният Му проговори: „Учителю, от трийсет и осем години седя тук, още не мога да свърша училището -професорите все ме късат, не ми дават диплом, станах за посмешище на хората. Кой как дойде, свършва училището и излиза, а аз все още не мога да свърша." „Искаш ли да свършиш?" „Как не, искам." Христос извади една диплома от джоба Си, подписа му я и каза: „Хайде, иди си сега." До това време този болен ходеше все без диплом. Този болен е единственият човек, на когото Христос даде диплом, че е свършил по всички правила на науката. Никъде в Евангелието не е писано дали Христос му е дал, или не диплом. След като излезе от училището, запитваха го мнозина - кой беше человекът, който го излекува, но той не можа да им отговори. Най-после им каза: „Исус се казва." Казвам: болестта е едно неестествено явление в света. Болестта е неестествено явление по отношение на физическия свят, а естествено - по отношение на духовния свят. Грехът пък е неестествено явление по отношение духовния свят, а естествено явление за човека на земята. Той казва: „Веднъж човек живее на земята, той не може да не греши, не може да не излъже поне малко." Тук на земята, когато се говори за погрешки - кой какво откраднал, как сгрешил - всички наоколо се смеят. В духовния свят обаче грехът е неестествено явление. Както влизането на една болест в някоя къща внася ужас, страх, уплаха - такова нещо произвежда и явяването на греха в духовния свят. Мнозина искаха да влязат в духовния свят - там и доброто, и всички други неща са големи, но и злото е толкова голямо, колкото и доброто. Ако влезете в духовния свят и видите тамошните затвори, ще считате, че те представляват училища в сравнение със земните затвори. Ако опитвате доброто в духовния свят и го сравните с това на земята, ще намерите, че в доброто на земята почти няма никакъв прогрес. На земята има по-голям прогрес в негативното, отколкото в положителното. Ще кажете: „Как така? И на земята има добро." Обаче, ако сравняваме доброто на земята с това в духовния свят, ще видите, че добрите хора тук, на небето минават за престъпници. По негативен път хората прогресират, а по положителен път никак не са прогресирали. Сега всички искат да минат за светии на земята. Ако вземете най-големия светия на земята и го сравните със светиите на небето, той минава между тях за затворник, за престъпник. Ако пък вземете най-големия престъпник на земята и го сравните с такъв един от небето, от духовния свят - престъпникът от земята ще минава за първокласен светия между престъпниците от духовния свят. Така седи това положение в съзнанието на хората и затова някой човек казва: „Не струва човек да бъде добър, защото няма с какво да се сравнява, но струва да бъде лош човек на земята, защото като го сравнят с лошите хора от духовния свят, той минава пред тях за светия."

Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години,
НБ - София, 15.9.1929г.