Понеже човечеството се връща от този инволюционен път, отива към своята еволюция, то вменява се за задача, както на сегашната, тъй и на бъдещата култура да го извади от тази каша

Съвременните учени хора на запад трябва да вземат опитностите на източните народи, които по един инволюционен път са слезли от космическия свят. Говори се, че съвременното човечество е слязло някъде от космическото пространство. Някои казват, че то е било някъде в Сатурна, после е било на Месечината и оттам е слязло на Земята. Обаче преди да дойде човекът на Земята, той е бил извън някаква Слънчева система. Казва се, че там някъде се е качило нашето Слънце, но и на това място няма да остане. Това са хипотези и теории на източните народи. Те имат ред доказателства за тия неща. Днес учените хора имат ред методи, ред теории, чрез които си служат, обаче и техните теории търпят известни видоизменения. Когато хората са решили да изучават космоса, те са слезли на Земята. По-рано техните възгледи са били по-ясни, понеже са живели в по-рядка материя, но после, когато са слезли в по-гъстата материя, възгледите им се помрачили, те почти са изгубили половината от своето знание и по този начин са се оплели в една метафизическа каша, от която може да ги извади само някой разумен ангел. И техните велики Учители само ги гледат, мълчат си, нищо не им казват. Те знаят, че мъчно човекът може да се извади от такава каша. И сега, понеже човечеството се връща от този инволюционен път, отива към своята еволюция, то вменява се за задача, както на сегашната, тъй и на бъдещата култура да го извади от тази каша. Всички хора днес са се забатачили, както в живота, тъй и в научно отношение. Че са се забатачили, виждаме от това, че всяка култура, както на миналото, така и на настоящето не е донесла нищо друго, освен разрушения, немотия, смърт, болести и наказания. Във всяка култура днес, колкото и да е велика, срещаме само пъшкания и страдания. И нашата култура, макар и култура на християнството също тъй има пъшкания. Ако вашият слух беше развит, щяхте като по радио да чуете всички ония вопли, плачове и страдания, които се носят изпод Земята.

Ще се наситят,
НБ - София, 6.6.1926г.