Ученикът трябва да се освободи от всичко човешко, от всичко преходно, докато остане в него само Божественото.

Когато ученикът влезе в Школата, първата работа по отношение към него е да го изпразнят. При това положение ученикът преживява големи, страшни борби. Той се чувства изгубен, изпразнен, като че няма ум, няма сърце в себе си, като че всичко е изгубил. Това не е загубване, но изпразване от заблуждения, от суеверия, от стари философски учения. Ученикът трябва да се освободи от всичко човешко, от всичко преходно, докато остане в него само Божественото. Когато процесът на изпразването започне, ученикът се усеща лек, подвижен. Колкото повече прогресира и навлиза в духовния свят, толкова повече той дохожда до положение да изгуби всякакво понятие за живот, за наука, за религия. Всичко в него се обезсмисля и той остава само със силното желание в себе си да се учи. Докато това свещено желание живее в ученика, той ще може в един ден, в една седмица, в един месец, в една година или в няколко години най-много да спечели повече от това, което е изгубил. Ето защо окултният ученик не бива да се обезсърчава от резултатите на своите опити.

Двете точки,
ООК - София, 7.3.1928г.