Смисълът не е в знанието на нещата, но в разбирането им.

Тъй както сте сега, каквото и да ви се разкрие, каквито знания и да ви се дадат, те ще останат неприложени. Ако дадеш на съвременните хора пари, първото нещо, за което ще ги употребят, е да си направят къща и цял живот да обикалят около нея: това се развалило, онова се развалило, този-онзи направили някаква пакост. Този човек се намира в положението на някое куче, на което дават кост да гложди. То взима костта, разнася я натук-натам, крие се от другите кучета, докато дойде отнякъде някое по-силно куче, сдави го и му вземе костта. По същия начин дойде някой учен човек, създаде една теория и започне да я разправя навсякъде. Тук препоръчва теорията си, там я препоръчва, гложди я, както кучето гложди костта. Дойде по-учен от него, създаде нова теория, а първата остава на заден план. Всички се възхищават от теорията на втория учен, а първият остава сам с теорията си, от никого непризнат. Значи смисълът не е в знанието на нещата, но в разбирането им. Какво се ползва ученият от своята теория за създаването на света, ако той сам не разбира този свят? Не е въпросът в това ученият да ни обяснява механическата страна на създаването на света, но той трябва да обясни живата страна на създаването на света, за да могат всички да се ползват.

Проява на музиката в съзнанието,
ООК - София, 28.12.1926г.