Мисълта на човека е подобна на вятъра в природата. Духне ли той, мъглите се разпръсват.

Когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъгла, с каквато днес сме обиколени. Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възможност на слънцето да проникне в неговия ум. Мисълта на човека е подобна на вятъра в природата. Духне ли той, мъглите се разпръсват. Велико нещо е човешката мисъл. Тя определя човека. По мисълта, по погледа, по усмивката на човека ще познаете онова неизменно, велико начало в него. Това се отнася за онази мисъл, която движи човека напред; за онзи поглед, в който няма никакво раздвояване, никакво колебание и за онази усмивка, която стопля сърцето на всеки страдащ. Само онзи човек може да даде такава усмивка, в сърцето на когото Бог се проявява.

Силен и слаб,
СБ, РБ - 7-те езера, 19.8.1938г.