При най-големите затруднения вашият път може да бъде ясен, както е ясен за бухала.

Ние сме свикнали да казват, че само денем се вижда. Вземете бухала. Нощно време той вижда тъй, както вие денем. Бухалът е емблема на учените хора. Когато искат да кажат, че някой човек е философ, турят му за емблема бухала. Защото и при най-малката светлина вечерно време този бухал може да лети и да намира най-малките птички между дърветата. Следователно бухалът живее при най-економическите условия. Той не изисква голяма светлина. Неговите очи тъй са построени, че в тъмнината той събира светлината. Хубаво е човек да има туй качество на бухала, на очите на бухала (но не навика на бухала), на този, умния бухал – вечерно време, в тъмнината на нощта като ходиш, да знаеш да събираш светлината, че да ти е светъл пътят. Често, когато се намирате в мъчнотии, трябва да повикате бухала. Той не се спира, той си хвърка, а денем, като изгрее слънцето, той си почива. А вечерта казва на хората: „Учете се на ум и разум като мен.“ Аз ви препоръчвам, като се намерите в най-големи мъчнотии, кажете: „Аз ще имам смелостта на бухала.“ Кажете само: смелостта на неговото разбиране на природата. В тази смисъл ако вземете бухала, веднага ще внесе едно насърчение – че при най-големите затруднения вашият път може да бъде ясен, както е ясен за бухала.

Пулс / Веждите – пулсът – дишането,
МОК - София, 5.12.1926г.