Разумният човек се учи от всичко, което е вътре и вън от него. Човек трябва да гледа на всяка форма, на всяко живо същество като на същество, в което Божественото живее. Щом гледа така, той ще има правилни отношения към тях.

Когато изучавате Любовта, не се спирайте върху вашите лични възгледи, но ръководете се от вашите психологически прояви. Ние сме изследвали проявите на Любовта и в растенията, и в животните, и в хората и виждаме, че те са едни и същи навсякъде. За пример, когато обичате един човек, или кое и да е живо същество, вие го поставяте на един и същ уровен със себе си. Този закон е еднакъв и за хората, и за животните, и за растенията. При това положение, когато човек обича човека, той се намира пред две възможности: или слиза до положението на онзи, когото обича, или го повдига до себе си. В първия случай той страда, а във втория случай и двамата се радват. Човек може да изпита същите страдания и радости и без да е влюбен в някакъв външен обект. За пример, когато човек се е надценил, когато има високо мнение за себе си и мисли, че всичко може да направи, той се е влюбил в себе си и се е повдигнал на по-висок уровен, отколкото е в действителност. След години, когато види, че не е направил това, което е очаквал, той губи вяра в себе си, отчайва се и се разлюбва. Значи, както човек се влюбва в себе си, така може и да се разлюби. Какво трябва да прави тогава? – Той трябва да възстанови любовта към себе си; той трябва да възстанови вярата в Божественото начало в себе си. Като следва Божествените закони, той трябва да вярва, че всичко, към което душата му се стреми, може да се реализира. Като работи, като учи, същевременно той трябва да се ползва и от опитностите на своите ближни. Всеки човек представлява специална форма, в която е складирано известно богатство, което е в полза както за самия него, така и за окръжаващите. Колкото проста да е дадена форма, било човешка или животинска, или на някое растение, човек може да се ползва от нея. Разумният човек се учи от всичко, което е вътре и вън от него. Човек трябва да гледа на всяка форма, на всяко живо същество като на същество, в което Божественото живее. Щом гледа така, той ще има правилни отношения към тях.

Задна стража,
ООК - София, 20.6.1928г.