Човек не трябва да съжалява за погрешките, които ги е правил. Има погрешки, които ако не ги направиш, не може да направиш и някои добродетели.

Всичко в природата е точно определено, разумно определено. Имаме възможности да изправим всичките погрешки. Природата правила толкоз опити. Когато изпрати някой човек на земята, тя е предвидила всичките възможности и го оставя свободен да работи. Пък по кой начин той трябва да изправи погрешките си? Човек не трябва да съжалява за погрешките, които ги е правил. Има погрешки, които ако не ги направиш, не може да направиш и някои добродетели. Представете си от съвременното схващане, има бащи след като издържат синовете си, ще издържат някои бедни деца. Неговите синове и дъщери намират, че бащата прави погрешка, че той харчи своите пари по чуждите деца. От тяхно гледище прави погрешка. Но, ако той не прави тази погрешка, не може да направи едно добро. Ако мисли само за своите деца и не мисли за чуждите, той не може да направи и едно добро. Трябва ли да мислите, че да мисли за своите е право, а да мисли за чуждите, е погрешка. Тогава, ако всичките хора мислеха само за себе си, какво би станало? Когато ябълката направи своя плод, за себе си ли го прави, да го яде? Не е туй, като услужва на другите, като прави услуга на хората. Те правят услуга на хората, не знаят, че като правят тази услуга, мислят за себе си. Хората ще отвърнат с добро, ще посеят тяхната костилка. Казва: „Аз съм правил много погрешки. Правих много добрини, оставиха аз да страдам“. Не си правил добрините както трябва. Не мислете, че като направите едно добро, то няма да се върне към вас. Такъв закон не съществува в света. Всяко добро дело, което е направено, то ще се повърне към онзи, който го е направил. Та всяка една погрешка, която направите, каквато и да е /че сте я направили/, направили сте тази погрешка. Но всяка погрешка, като е направена, ако я изправите, вие вече на себе си правите едно добро.

Съзнание и самосъзнание,
МОК - София, 2.9.1938г.