Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха, и цяла Европа се би, но спечелиха ли нещо. Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място, и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава: „Защо Господ е създал света така?“ Но в света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога. Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи. Лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме Божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението.
Във всеки човек ще виждаме Божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението.
