Ако след като си се молил твоето лице постоянно се поправя, молитвата е права. Ако лицето ти след молитвата не се поправя, молитвата ти не е свят. Това е правило с малки изключения.

Понякой път вие мислите за Бога като човек. Искате да отидете при Бога да му кажете като на някой човек, да кажете: „Не знаеш ли, че ние страдаме?“ Такова нещо не може да стане. При Бога така никога не можете да идете. Как ще идете при Бога, когато се казва, че той изпълня всичкото небе, цялото пространство изпълня. Как ще си Го представите? На какво ще Го уподобите? Вие на Бога ще му дадете човешко лице, но Бог създаде тия лица. Хиляди свещи представят слънцето, но слънце ли са те? Вие, не че не може да идете при Господа, но по този механически начин не може да идете. Казват: „При Бога никой никога не може да иде, ако не е чист“. При Бога никой никога не може да иде, ако не е добър, милостив. Ако не е разумен. При Бога никой не може да отиде, ако не обича. При Бога никой не може да отиде, ако няма светлина, ако не е свободен. Защото в молитвата на човека за в бъдеще трябва да влизат три елемента. Ти не може да се молиш, ако нямаш Любов. И не може да се молиш, ако нямаш знание. Ти не може да се молиш, ако не си свободен. Да кажем вие искате да се молите и после си задавате въпроса: „Защо трябва да се молим?“ Вашата молитва остава безпредметна. Ако вие се запитате защо трябва да дишате – заставени сте, искате, не искате – ще дишате. Може да си зададете въпроса: „Не може ли хората без да дишат?“ Питам: Отде се роди този въпрос? Не може. Защо хората питат? Има същества, които не дишат като нас; има същества, които не дишат въздух. Ако влезете в по-рядка среда, в етера, или душите, които заминават в другият свят, не дишат като нас. Те дишат подобно на дишането на рибите. Рибите дишат като минава водата през техните хриле. На хората водата не трябва да минава през дробовете им. Но има един процес на дишането. Питам сега: Ангелите молят ли се както хората? За тях казват, че ангелите поднасяли човешките молитви, както тамяна поднасят на огън, да дими. За тях нашите молитви са дим, който поднасят пред Господа да кадят. Като турят в кадилницата нашите молитви са тамян и като минават през този огън се опитва доколко молитвата е съществена. Тъй както развивам въпроса, всичката идейност на молитвата изчезва. Представете си, че ти се молиш, но сърцето ти има някакво користолюбие. Вие се молите понякой път; и религиозни хора има, които като се молят са много тщестлавни. Молят се високо, за да ги чуят. После, разправят се, много тщеславни са, много горделиви са религиозните хора. Той казва: „Три часа съм се молил“. В три часа какво е казал на Господа, кажете ми? Напишете си една молитва от три часа. Напишете най-хубавата молитва за три часа. Направете една молитва. Той, човекът, не се е молил три часа на Господа. Хубаво е и три часа да се молиш. Тия три часа в 1 секунда може да ги кажеш. Две думи може да кажеш и вследствие на това религиозният живот се разваля. Много хора започват добре, свършват зле. После, религиозните хора стават нетърпеливи, горделиви, избухливи. До едно време вървят, но охлузва им се кожата, те се приближават и започват да се хвалят кой колко се молил. (...) Аз бих ви дал едно правило: Вземете си едно хубаво огледало за молитва, без дефект и като се молите, огледайте се. След като се молите, огледайте се дали си се молил право или не. Ако след като си се молил твоето лице постоянно се поправя, молитвата е права. Ако лицето ти след молитвата не се поправя, молитвата ти не е свят. Това е правило с малки изключения. Не може човек да се приближи при Бога, при Разумното Същество, при най-благородното същество в света и да не замязаш на Него, да не придобиеш качества от Него. Ти като отидеш при Бога, ще се поставиш в едно положение, дето правилно можеш да възприемаш нещата. Ти туриш за себе си, че си достоен. Ще оставиш настрана всичко – какво е достойнство, с каква дреха трябва да се облечеш.

Кибритени клечки,
ООК - София, 31.8.1938г.