Христовото учение не е само за спасяване на душите, но то има за цел да подобри живота на човека, да подобри и засили неговите способности.

Мнозина от вас мислят, че като са слушали толкова години да им се говори върху новите положения на живота, че са стигнали вече до положителната философия. Не, вие едва сте в преддверието на тази философия. Вие едва сега поставяте основа на едно право разбиране на живота. Например, вие нищо още не знаете за отличителните черти на индивидуалното, общественото и Божественото съзнания. Те представят три кръга на деятелност. Следователно, когато човек разрешава въпросите от гледището на индивидуалното съзнание, изводът ще бъде един; когато разрешава въпросите от гледището на общественото съзнание, изводът ще бъде друг; и най-после, когато разрешава въпросите от гледището на Божественото, т. е. на общочовешкото съзнание, изводът ще бъде съвършено различен от изводите на първите две съзнания. Всички тия съзнания са във вас, но вие трябва да ги развивате, да работите в зависимост от тях. Иначе, ако живеете само с индивидуалното съзнание, вие напълно ще се индивидуализирате. Докато живее в това съзнание, човек ще се чувства като божество, отделно от съзнанията на другите хора. Хора с такова съзнание представят пеперуди, които преждевременно са се излюпили. Но смърт очаква тия пеперуди. Защо? Защото зима е сега и няма храна, която да подържа живота им. Докато живее в индивидуалното съзнание, човек не може да проникне даже до другите две съзнания, чиито кръгове на деятелност са по-широки, по-големи. Голямо заблуждение е да счита човек себе си за божество. Той не може и не трябва да играе ролята на божество. Ето защо, когато някой счита, че е човек, че е християнин, той трябва добре да разграничава и разбира проявите на тия три съзнания в себе си и да постави всяко от тях на своето място. Сега ще разгледаме отличителните черти на индивидуалното съзнание. Важна отличителна черта на това съзнание е, че то само никога не се обижда. И забележете, дойде ли до това съзнание, човек е много деликатен, много внимателен към себе си. Той лесно се обижда и от себе си, и от другите хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живее в Божественото съзнание, никой човек, ние общество, никой народ не е в състояние да обиди човека. Човек, с пробудено Божествено съзнание, е любимец на всички. Тази е причината, задето всички хора, били те християни, или езичници, обичат Христа. Който чете Христовото учение, и да не може да го изпълни, той го разбира и не съди. Всеки намира, че Христовото учение е идеално. Докато минава през фазата на гъсеницата, човек гризе коравите листа на дърветата, но щом се превърне в пеперуда, той не може вече да разрушава тия листа. Щом стане пеперуда, човек престава вече да човърка листата на Христовото учение. Той насочва хобота си към ароматните цветове на това учение и смуче от тях сладък сок. Христовото учение не е само за спасяване на душите, но то има за цел да подобри живота на човека, да подобри и засили неговите способности. Ако това учение не може да развие способностите на човека, ако не може да развие съзнанието му и да подобри неговия живот, защо му е то? Да се самоизлъгва, да се заблуждава ли? Всяко учение, което заблуждава човека, не е право учение. Да се лъже човек, че обича Бога, че Му служи, а не върви в Неговите пътища, това е заблуждение.

Равни страни,
ООК - София, 13.7.1927г.