За човека, който разбира вътрешния, дълбокия смисъл на живота, всички явления крият в себе си или зад себе си известна разумност. Той вижда подобна разумност и в теченията на реките, езерата и моретата.

В човешкото естество едновременно функционират няколко течения на живота. Едното течение е физическият живот, в който състоянията на човека лесно се сменят. Този живот се отличава с голяма неустойчивост. Другото течение е духовният живот в който има нещо възвишено и благородно, нещо устойчиво. Третото течение е Божественият, Вечният живот, който регулира всички неща и явления, като дава пълна стабилност на човека. В този живот човек знае, предвижда и разполага с нещата. Каже ли, че ще направи нещо, той го изпълнява. Наука е това! Човек, който живее в Божествения свят, навред носи своето благословение. По това, именно, той се отличава от човека, който живее в обикновения, в физическия свят. В това отношение, когато правим екскурзии, ние не се интересуваме толкова от външната форма на планините, канарите, изворът и реките, колкото от въпроса, какви разумни същества са минали през тия места и какво са оставили. От външния вид на тия места се определя степента на развитието на разумните същества, които са минавали покрай тях. Ние се интересуваме само от тия разумни същества, които седят на по-високо стъпало в развитието си от нас, и затова наблюдаваме и изучаваме картините, които те са изложили в природата. Съвременните художници взимат платна, четки и бои и нарисуват една, две или повече картини, като ги оставят на хората да им се любуват и да учат по тях. В миналото, обаче, художниците не са рисували по този начин. Те не са разполагали с платна, четки и бои, за това са рисували картините си върху канарите и планините. За да се разберат техните картини, трябва да се гледат отдалеч, на разстояние около 10 – 15 километра. При това за да се разбере дълбокия им смисъл, те трябва да се гледат при специални разположения, при специални условия. Например, трябва да се знаят ред закони, които определят, както височината, така и наклона на известни върхове. Щом е така, тогава не е безразлично, дали даден връх ще бъде по висок или по-нисък от друг някой. Освен това, в планинските места има известни центрове на тежестта, които определят посоката на силите в тия планини. Вследствие на това, във всеки планински връх има специално движение на частиците. При това движение силите се стремят да запазят известно равновесие. Когато се наруши равновесието между силите в един планински връх, той започва постепенно да се руши. Благодарение на това, едни от върховете на планините, като Мусала на Рила и други някои, постепенно започват да губят своето равновесие, а други планински върхове го възстановяват. За в бъдеще едни планини ще се рушат, а други ще се възстановяват. В последните се образуват нови центрове, които привличат нови енергии, нови сили, вследствие на което тия планини растат и се развиват, както и хората. По същия начин расте и дъното на моретата. За човека, който разбира вътрешния, дълбокия смисъл на живота, всички явления крият в себе си или зад себе си известна разумност. Той вижда подобна разумност и в теченията на реките, езерата и моретата.

По Бога направени,
СБ - София, 25.8.1929г.