При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън. Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре. От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре? Отвън може да бъде само онова, което крие зад себе си някаква реалност. Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Следователно, тя е отвътре. Сега, като говорим за вътрешния живот, ние имаме предвид реалния живот, от който е произлязъл външният живот. Който не разбира закона на единството, да търси Бога отвътре, той ще го търси в множеството, и все ще Го намери някъде: в баща си, в майка си, в приятеля си, в някой велик човек, в някой музикант, поет, художник. Който намери Бога отвън, той ще има един резултат; намери ли Го отвътре, ще има друг резултат. Който се влюби в смъртен човек, той ще има един резултат; влюби ли се в безсмъртен човек, ще има друг резултат. Който вложи парите си в банка, която всеки ден е изложена на фалит, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще има друг резултат. Това са реални положения, които човек трябва да има предвид, за да стабилизира живота си. Рече ли човек да се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народите, той напразно е изгубил времето си. Политическото положение на народите може да се подобри, без да се изменим ние, без да се подобрим. Законите могат да се изменят, без да се изменим ние. Нови училища, нови църкви могат да се градят, но ако в частния, във вътрешния живот на човека не става някакво вътрешно подобряване, някакво вътрешно преобразование, какво ще се ползва той от външната обстановка? Следователно, между човека и външната среда трябва да има такова отношение, каквото съществува между външната и вътрешната реалност на нещата.