Когато нашите постижения са при най-големите мъчнотии, това показва, че в нас има геройство. Мнозина от вас искат да имат постижения без мъчнотии. Обаче животът, както сега е построен, не може така.

Представете си някой съвременен човек, който е повикан по законите за някое престъпление, не може да влезе по естествения път в града, влиза по канала в града. Оттам-оттук, дойде вкъщи. Питам, през канала който е минал, ще носи ли благовония? Ще мирише. Питам, ще го питат ли: "Право ли е през канала да дойдеш?" Кой го заставил през канала да дойде? Сега някой от вас ще ви каже: "Ако не можеш да влезеш в Царството Божие през царската врата, влез през канала." То е философия, форсмажор, ако питаш да влезе ли. Като дойдеш, всичките домашни ще му дадат вода да се измие, ще се зарадват, че дошъл. Отде дошъл, че туй не трябваше да го правиш, ти се излагаш на опасност, нищо такова няма да му кажат, но ще похвалят неговата смелост. Този човек идея има. Който влиза от обикновената врата, всеки може да го направи, но през канала малцина може да минат. Те са герои. Ние това наричаме една морална криза. Ако този падналият човек минава през канала, за да види домашните, той е герой. В него има чувство. В душата му има любов. Който минава по обикновените пътища, това го прави всеки един, той е обикновен пътник. Когато нашите постижения са при най-големите мъчнотии, това показва, че в нас има геройство. Мнозина от вас искат да имат постижения без мъчнотии. Обаче животът, както сега е построен, не може така. Не че вие трябва да минете през канала, но ако някой път те застави Провидението или самият живот, мини през, канала както и да е. За предпочитане е да минеш, отколкото да седиш в бездействие.

Правилни изводи,
ООК - София, 13.3.1929г.