Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление. Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си.

Всеки човек сам създава своите окови, своето робство. Къде се крие причината за това? – Вътре в него. Има нещо, което се таи в човека и което е в сила да го зароби. Например, някой мисли, че е много добър човек. То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него. Вземете момата, която иска да се жени. Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата си страна. Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка? Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как да си обясним тази работа. Къде остана красивата мома? Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек. Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота. Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете къде са тези светове? – Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват. Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос. Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко. Това същество не иска да знае, какъв си ти. Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то. И тези същества са от различна степен на развитие. Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни. И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа. Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа. Затова, именно, и в света има два метода на действие. Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление. Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си.

Дело свършено,
НБ - София, 30.1.1927г.