Като гледате по-широко на живота, няма да се обезсърчавате.

Настроението съществува, понеже човек действа едновременно със своя ум и своето сърце, и своята душа, пътува. Знаете ли кога вие се обезсърчавате? Често правите екскурзии, естеството на човека е нещо обширно и когато ние посещаваме нашето естество, ще дойдем до някоя пустиня. Тогава идва лошото настроение. Казвате: "Ние нищо не сме. Нищо не струва моят живот. " Тази пустиня ще я заобиколиш, ще кажеш: "Тя принадлежи на мене. " До нея трябва да има някой океан, море, ще кажеш: "Каква грамадна работа ми предстои. " Можеш да я превърнеш в море. А вие като погледнете – аз съм бил пустинята! Не! Ще работите върху себе си! После, дойдеш до някой планински връх, забатачиш в скалите, казваш: "Какво е това, аз съм бил само скали, от мен нищо не става. " Не, ти пази тези скали, благодари! Скалите, това е гръбнакът, оттам протича всичката енергия. Най-после влезнеш в полето, една малка градинка (обикновения живот), зарадваш се, имаш разнообразни условия да се прояви индивидуалният ти живот. Индивидуалният живот, това е едно микроскопично проявление на човешкото естество. Тъй, като гледате по-широко на живота, няма да се обезсърчавате. Идва някой, казва: "Замота ми се главата. " Казвам: "В пустинята си. Мини Сахара с автомобил, бързо мини, не с камили. " Или качил си се на висок връх, стават бури, или зимно време – снегове към 10 - 15 метра. Не е лесно да правиш екскурзии зимно време, трябва да имаш всички приспособления. И в живота е тъй, казват: То е лесна работа. Не, приятелю, изискват се много приготовления за живота. За една екскурзия необходимо е хубаво палто, шапка, здрави зимни дрехи.

Когато страданията произтичат,
МОК - София, 13.6.1926г.