Ако господарят прилага силата си, а слугата - любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи. И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски.

Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница? - Защото считат, че достойнството им е накърнено. Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата. Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие? Накърнено е неговото достойнство. От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата? Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие? Като господар, само той ли има право да бие? Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница. След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си. Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия. Не може ли да издържи на изпитанията си, човек върви по законите на кривата линия. Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар. Не може ли да се владее, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга. Тъй щото, когато слугата разбере, че господарят му заема мястото си справедливо, той отстъпва пред него и му се подчинява с любов. Когато господарят разбере, че слугата му е готов на всички отстъпки, той го признава за равен на себе си и го нарича свой приятел. Ако господарят прилага силата си, а слугата - любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи. И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски. Няма човек в света, когото слугата му да не е бил. Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар? Болестта слага човека на легло и го заставя да работи на общо основание. Тя е неговият слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли. Пред болестта и най-големият господар става слуга.

Линията на живота / Правата линия на живота,
МОК - София, 16.5.1930г.