Днес ние трябва да знаем да градим. Ние сме зидари, и с чукове в ръка трябва да градим Божественото здание! Един ще циментира, друг кал ще бърка, трети – греди ще дяла. Всеки ще прави, каквото може, но всички заедно ще градим. – Ама аз вярвам в Бога. – Не е въпросът в вярването. Всички трябва да градим. От всички се иска работа. Минаха ония времена на безработица. – Ама аз те обичам! – Какво от това? Че обичаш, толкова по-добре за теб. То е условие да работиш, да служиш на Бога. И затова, казвам: дошло е времето да работите на Божественото здание. Който не е готов няма да бъде взет за работник, понеже ще развали Божествения план. Той скоро ще се умори и ще каже: нека дойде друг да гради! – Не, така не може. Всички трябва да бъдете майстори. Правете всичко за Бога. На Бога служете, себе си почитайте, ближния си обичайте! Да обичате ближните си, значи да им помагате, като им давате подтик да свършат работата си по-скоро и по-добре. Значи, всички на работа! Начинът, по който сте работили досега, е добър, но има вече нов, по добър начин за работа. Новият начин се заключава в абсолютното спазване законите на разумната природа.