Когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише. Това показва, че обича да дава. С миризмата си той привлича, готов е да дава. В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването. В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята. Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод. Елате да ме отрежете. Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам семето ми да запазите, да го посадите отново в земята. Понеже динята е горделива, и да узрее, тя никому не съобщава това. Тя казва: който ме намери, може да ме отреже; ако никой не ме намери, аз ще остана на корена си. Хората, като не знаят това, казват, че динята е по-скромна. Не, тя е по-слаба в културно отношение.