Ако искате да бъдете свободни, дръжте връзката си със своето ръководно начало. Това не значи, че няма да се натъквате на мъчнотии. Ще минавате през мъчнотии, през страдания, но лесно ще се справяте.

Какво представя още мисълта? – Изгряване на слънцето, т.е. на съзнанието в човека. Всяка мисъл е слънчев лъч, или лъч на човешкото съзнание. Ето защо, когато човек мисли, скръбта го напуща. Скръбта има отношение към сърцето и към чувствата. Щом чувства, човек скърби. Започне ли да мисли, той престава да скърби. – Коя мисъл разпръсва скръбта? – Правата мисъл. Всяка крива, изопачена мисъл може да усили скръбта, но не и да я премахне. Затова, когато някой каже, че собствените му мисли са спънка в неговия живот, ние подразбираме неестествените, изопачени човешки мисли. Обаче, правите, естествените мисли премахват всички препятствия, всички скърби от човешкия живот. Когато мисли право, човек е свободен. Той е свързан с Първата Причина и се намира в нейните ръце, както хвърчилото в ръцете на детето. Пусне ли канапа, хвърчилото пада на земята. Радвайте се, докато Бог ви държи в ръката си. Пусне ли ви, вие попадате в ръцете на вятъра, който ви люлее, дето иска. Паднете ли на земята, смърт ви очаква. Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-високо и го напътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. В този смисъл, съзнанието на човека не е нищо друго, освен неговото ръководно начало. Някои го наричат още интуиция, ангел пазител и др. Който слуша гласа на своята интуиция, работите му се нареждат добре. Престане ли да слуша този глас, всичко на зле върви. Ако искате да бъдете свободни, дръжте връзката си със своето ръководно начало. Това не значи, че няма да се натъквате на мъчнотии. Ще минавате през мъчнотии, през страдания, но лесно ще се справяте. Задачата на човека е да развързва неправилните връзки, да се освобождава от ограниченията и да прави съзнателни, разумни връзки. Съзнателни и естествени връзки са тези на ученика с неговите учители. Той прави връзки, защото има желание да учи. Желанието на човека да придобива знания е естествено. Колкото по-силно е желанието му да учи, толкова по-правилни ще бъдат връзките му с неговите учители. Той ще ги обича и те ще го обичат.

Азбуката на природата,
МОК - София, 5.4.1929г.