Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е. съдействат за неговото развитие.

Някой иска да бъде философ, учен човек. Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен. За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи. Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо. Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо. Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове. Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот. Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение. В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне да може да се движи от едно място на друго. От животно, той ще се стреми да стане човек. Човекът пък ще се стреми да стане ангел. Ангелът се стреми към още по-високо положение. Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Къде е краят на живота? Какъв е неговият смисъл? - Краят на живота и неговият смисъл са във вечността. Тя съдържа всичко в себе си. Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край. Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата. Други пък съзнават, че са край, опашка на работата. Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало. Началото и краят, т.е. главата и опашката вървят заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край. Краят на тази идея пък води към началото на друга идея. Идеите са неразривно свързани една с друга. Тъй щото, когато някой казва, че е свършил училище, той е свършил само един род училище, както ученикът свършва една учебна година и си почива, за да започне нова. Човек непрестанно учи, минава от училище в училище - всякога има, какво да учи. Като изнасям тия мисли, имам за цел да обърна вниманието ви към постоянните промени, на които човешкият живот е изложен. Формите на човешкия живот постоянно се менят. Когато се казва, че човек минава в положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма. Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго. Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно. То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисълта започне да действа, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел. Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е. съдействат за неговото развитие.

Смени в природата,
ООК - София, 14.11.1928г.