Няма лошо място, то е нещо относително: е ли Бог с теб – няма мъчнотия, навсякъде е Добро; не е ли, не разбираш ли законите Му – навсякъде е лошо.

Не се съмнявайте в Господа; някои казват: „Има ли Господ?“ – оставете тази глупава мисъл на една страна. Единственото най-силно доказателство за Бога, е: Аз съществувам, следователно и Бог съществува – по-силно доказателство от това няма. Аз мисля, следователно и Бог мисли – моята мисъл подразбира мисълта на Бога, моето действие подразумява действието на Бога. Всеки, който би мислил другояче, той няма логика, той не разбира основните правила на логиката. Аз любя, значи Господ люби – Бог е съвършено, велико Същество, което движи и направлява всички хора и когато някой човек почне да се съмнява в Бога, той вече се е усъмнил в себе си и в своя ближен. Не мислете, че ние ще Го смутим с това, Нему е много приятно, когато види, че не Го слушаме. Когато дяволът съгрешил, Господ го турил на един огън да го гори, докато признал, че Той му е Господар. Така и за този, който философства много на Земята, Господ казва: „Я ми донесете този човек и го турете на огъня“; и като почне да го нагорещява, ще ги пита: „Какви сили действат върху теб?“ – „Мъча се.“ – „Не, разсъждавай какви са причините, де ти е умът?“ – „Ами това е ад.“ – „Защо е ад, кои са причините на това нещо?“ Адът е едно място, дето Господ учи хората да разсъждават. Някои питат: „Ами къде е адът?“ – Земята е тринадесетата сфера. Ще ни тури Господ на този огън и ако сме добри, ще излезем от този ад, без да ни изгори огънят, както са били хвърлени в огнена пещ и тримата еврейски пророци, които ходеха, пееха и славеха Господа посред пламъците. Да, ако аз ида в огъня, в ада, там ще пея; някои треперят от ада – ако аз ида там, ще пея същата песен, която вие пеете. Няма лошо място, то е нещо относително: е ли Бог с теб – няма мъчнотия, навсякъде е Добро; не е ли, не разбираш ли законите Му – навсякъде е лошо.

Новото основание,
НБ - София, 10.5.1915г.