Едно изречение казва: „Който много знае, той много страда“. Защо многото знание, именно, носи много страдания? Значи, който знае много, той страда много. Всъщност, който много знае и много страда, той не знае всичко, затова страда. Ще излезе, че за да не страда човек, не трябва да знае много. Това е изопачена мисъл. Знанието всякога носи щастие в себе си. Знанието огражда щастието; знанието огражда здравето; знанието огражда малките придобивки на човека. Ако знанието не може да огражда тия неща, то няма никакъв смисъл, никакво приложение. Само по себе си знанието представлява възможности на човешката душа, или на мислещия човек. Умът на човека съдържа условия за повдигането му, затова той трябва да бъде високо организиран.