Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие имат две страни, две проявления в живота. Същото може да се каже и за изкуствата и занаятите, с които съвременните хора се занимават. Опитният железар, например, знае и двете страни на своето изкуство: да размеква и да втвърдява желязото. Ако железарят знае само да втвърдява желязото, то ще стане крехко и ще се троши; ако пък той знае само да го размеква, ще получи меко желязо, от което ще прави само един род изделия. Човек трябва да бъде майстор в своето изкуство! Когато учителят влезе в клас, той запитва, например, учениците си: що е злото? - Неодялан камък. Що е доброто? – Одялан камък. Дадат ли злото в ръката ти, т.е. дадат ли ти един неодялан камък, вземи чука, удряй върху него по всички правила на изкуството и дялай, докато го направиш гладък. Гладкият, одяланият камък, е доброто. Значи, доброто се намира под злото. Като изгладите камъка, отгоре му слагате мозайка и той отново става грапав. Грапавината на камъка в този случай е пак зло, но в друга форма. След това взимате друг, специален камък за изглаждане на мозайката и търкате върху нея, докато стане съвършено гладка. Сега вече доброто се намира над злото. По този начин, именно, се сменят злото и доброто в живота: някога злото е отдолу, а доброто отгоре. Растенето и развитието на човека се заключава в усилието, което той прави да постави доброто над злото. Често хората ограждат дворовете и градините си с бодлив тел. В това отношение бодливият тел представлява злото. Който смее да се доближи до този тел, той непременно ще остави част от дрехата си на някой от зъбците му. Значи, злото може да се постави на служба. Разумният човек правилно използва злото като сила в своя живот. Ето защо, на разумния човек злото се подчинява, а на неразумния – противодейства. Ножът, който човек държи в ръката си, също така е зло, което разумният използва за добро, а неразумният – за пакости, за нещастия и на себе си, и на другите. Перото в ръката на човека е друго зло, което напълно се подчинява на господаря си и казва: всичко, каквото ми заповядаш, ще напиша. Ако ми заповядаш да напиша смъртната присъда на някой човек, ще я напиша; ако ми заповядаш да напиша оправдателен документ на някого, и това ще изпълня. В дадения случай перото е така безотговорно, както и някои хора са безотговорни. Когато човек извърши престъпление под влияние на известни сили в себе си, отговорността пада върху самия човек, него съдят. Дойде ви някоя лоша мисъл, която ви нашепва да предприемете някаква работа, като ви обещава големи печалби. Казва ви: като започнете работата, в първо време ще имате малка загуба, но ще свършите с печалба. В какво се заключава тази печалба? – В края на краищата ще ви набият малко, но от всичко това ще придобиете големи опитности.
Разумният човек правилно използва злото като сила в своя живот.
Етикети:
Добро,
Зло,
Изкуство,
Израстване,
Мисли,
Опитност,
Отговорност,
Постъпки,
Престъпление,
Разум,
Сила,
Чувства