Трябва да мислим здраво върху нашия живот. Трябва да го пресеем, за да остане Божественото, не да се освободим, а да се пазим да останат в нас чистите Божествени принципи. Сегашният живот трябва да бъде резултат на ония велики трептения!

При един мъдър светия се явява да се изповяда един млад момък и му казва: „Свети отче, аз живях много чист живот, тъй както може един млад човек да живее, но ако съм направил някой малък грях, дойдох при тебе, като много свят, да ми простиш този малкия грях“. Старият светия искал да изпита младия момък по следния начин – това е една легенда, съчинена в средните векове, във времето на рицарите – и казва тъй: На един рицар дъщерята се влюбва в един красив момък, но тъй се влюбват двамата, че си дават дума никога да не си изменят. Но така се случило, че бащата настоял дъщеря му да се ожени за друг и я насилва да се ожени за един, когото тя не обича, и тя трябва да измени на своето обещание. След това казва, че дъщерята дала писмо на баща си да го предаде на нейния възлюблен и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие и понеже той ѝ казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си и не предал писмото. Венчава се тя за другия рицар. В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“. Още вечерта му казва тя това. Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява. Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“. Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“. Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“. Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виноват. Тя му казва: „Не го бий“. – „Заради тебе ще му простя“. И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава път. Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който е постил 6 дена и в този ден щял да яде. Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък. Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той отваря и тя му разправя своята история. А той казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мен, ще се върнеш назад“. Той оседлава два коня и я връща при мъжа. Сега ще кажат всички тия хора: бащата, младоженикът, гостите, готвачът, разбойникът, отшелникът и възлюбленият, и т.н. Питам: кой от тях извърши най-голямото самоотричане, най-голямата жертва? Младият момък казва: „Няма съмнение, ти ще се върнеш“. Нейният мъж, който позволи да излезе, гостите, които се отказаха да ядат без нея, и готвачът. А то във всичките тия отказвания се крие по един грях. За пример бащата е символ на гордост: бащата се гордее с децата си. Иска да ожени дъщеря си за един рицар. Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост. Готвачът е емблема на гнева, нали той слага огъня, готви. Разбойникът е емблема на жажда да задигне всичко. А този отшелник е емблема на леност. В този разказ отшелникът, богомолецът, означава леността: само религиозните хора са лениви. Те, като служат на Бога, забравят да работят и тогава те попадат от този грях на леност в манастирите и църквите, където казват: „Подай Господи“. Той е един от смъртните грехове. Хубаво е да се молим, но този грях трябва да се премахне. Добре, а онзи възлюблен там, ще кажете: „Колко е благороден, че той не се самоубил“. Той е емблема на сладострастие. Когато младите се обичат, какво е това „обичането“? – То е сладострастието. Какво вълнува младите? – Любовта им. „Любов“, „Сърцето ми трепери“ – то е сладострастие. На младата мома тупа сърцето, от какво? Един смъртен грях има вътре в душата ти и ти мислиш, че този грях е някое благородно нещо. Да бъдеш баща значи да развиваш гордостта, да си младоженец – да развиваш ревнивостта, готвач – да се гневиш, да бъдеш разбойник, то е жаждата. И най-после казваш: „Аз ще стана богомолец“. Този светия позна младият човек какъв е. И, следователно, вие разглеждайте в себе си какво искате да бъдете, вие ще познаете къде ви е слабата страна на живота. Туй значи да гледаме обективно на нещата. Защото всяка една форма може да роди две неща едновременно. Ако този баща няма основа в душата си – Царството Божие, – ако той няма съзнание, че един велик живот му е даден, а мисли, че е някакъв баща – и се възгордее, народи деца, тогава грехът в него се е родил. Защото баща в света е само Бог. Тъй седи великата идея! Ти дал ли си на сина си нещо? Ще кажеш на сина си: „Аз съм ти дал живота“. Ако ти си толкова силен, то когато синът ти умира, защо не го задържиш? Казваш: „Аз ти дадох, синко, живота“. – „Тогава аз ще умра, ако ти можеш да ме задържиш, ти си ми баща, но ако не можеш да ме задържиш, ще позная, че ти не ми си баща.“ И затова умират децата. Сега тия са странични работи. Затова казвам: трябва да мислим здраво върху нашия живот. Трябва да го пресеем, за да остане Божественото, не да се освободим, а да се пазим да останат в нас чистите Божествени принципи. Сегашният живот трябва да бъде резултат на ония велики трептения! И тогава лицето ни, очите ни ще имат друг израз, а сега ние седим и мъдруваме: „Някога ще се освободя от този грях“. Сега можеш да се освободиш! Моментално може да се освободиш, моментално!

Царството Божие,
НБ - София, 26.2.1922г.