Всяко съмнение във Великото Начало на живота е в сила да опорочи душата на човека.

Питам: коя майка, след като е лъгала децата си с различни караконджовци, със самодиви, е допринесла нещо добро за тях? Коя майка, като е обещавала разни неща на децата си и не изпълнявала своите обещания, е допринесла нещо добро за тях? В резултат на тия лъжи и неизпълнени обещания, децата са изгубили уважението и почитта към родителите си. Още докато е било в утробата на майка си, малкото дете е изгубило уважението си към нея. Защо? Защото през всичкото време на бременността си, майката се е съмнявала в Бога, във всичко велико и красиво в живота. Всяко съмнение във Великото Начало на живота е в сила да опорочи душата на човека. Ние не говорим за някакъв Бог, създаден от хората, принадлежащи към разни черкви, но говорим за Единния Бог, в Когото живеят всички хора и от Когото зависи благото на всички хора. Ние говорим за онова Първо Начало в живота, което ражда в нас знанието, любовта, което създава в нас вътрешен подтик към освобождаване от мъчнотиите, от злото в света. Хората мислят, че тъй както се проявяват, това е човекът в тях. Те не знаят истината по този въпрос. Да, външното, което виждаме в човека, това е той, външният човек, но има друго едно същество в него, което работи; то представя вътрешния човек, или Божественото начало в човека.

И рече Бог,
НБ - София, 6.11.1927г.