Дето Разумността се огъва, там лъжата изпъква; когато човек огъва Разумността, той изпада в положението на онзи, който получава някаква сума за благотворителни цели и задържа част от нея и за себе си – той вземе парите, оглежда се натук-натам и казва: „Аз ще взема част от тези пари, но ще ги върна.” По този начин именно е влязла лъжата в света. Днес лъжата върви в стъпките на хората – те говорят за Истина, за Правда, но все пак лъжата ги следва. И наистина, със свещ да тръгнете из света, едва ли ще намерите обикновен човек, който да не лъже – мислите, чувствата и постъпките на обикновения човек са облечени в лъжа. И знаете ли каква е дрехата на лъжата? Лъжата е облечена с копринена дреха, със златни, с блестящи етикети; когато човек иска да прокара някаква лъжа, той говори в името на Любовта, в името на някакви високи идеали, в името на човещината, но в края на тази работа ще се види дали всичко това е било истина, или лъжа. След това този човек ще се оправдава, ще казва: „Условията на живота са трудни, пък аз бях слаб човек, не можах да издържа” – този човек се извинява, но и като се извинява, пак лъже. Също така постъпват хората и по отношение към Бога: те грешат, вършат престъпления и след това се обръщат към Бога с думите: „Прости ми, Господи, слаб човек съм, затова сгреших.” Не, никой не може да излъже Бога – Той чува тази молитва и казва: „Дайте му според думите!” Хората се чудят защо Бог не отговаря на молитвите им; както виждате, Той отговаря на молитвите им, но според съдържанието на техните молитви – в лъжата обаче няма съдържание.